Състояние на климата в Европа 2025: Рекордни горещи вълни от Средиземно море до Арктика, докато ледниците се свиват и снежната покривка намалява

Бързото затопляне в Европа намалява снежната и ледената покривка, докато опасно високите температури на въздуха, сушата, горещите вълни и рекордните температури на океана засягат регионите от Арктика до Средиземно море. Европа, заедно с много други региони на земното кълбо, е изложена на нарастващи въздействия – от рекордни горещи вълни на сушата и в морето, до опустошителни горски пожари и продължаваща загуба на биологично разнообразие – с последствия за обществата и екосистемите в цяла Европа.

Констатациите са публикувани днес в рамките на доклада за състоянието на климата в Европа (ESOTC) 2025, изготвен от Европейския център заСредно{0}}диапазонни прогнози за времето(ECMWF), която изпълнява услугата за изменение на климата Коперник, и Световната метеорологична организация (WMO). Докладът обединява работата на около 100 научни сътрудници и предоставя изчерпателен преглед на ключови промени в климатичните показатели за най-бързо затоплящия се континент в света, включително студени среди, морски екосистеми, реки и езера, риск от горски пожари и др. Предоставя се широк набор от графики и визуални елементи, подчертаващи ключови констатации от данните.

(Вляво) Кумулативна промяна на ледниковата маса (Gt) за европейски ледникови региони от 1976 г. до 2025 г. Gt=гигатона=1 милиарда тона. Данни: WGMS. Кредит: WGMS/C3S/ECMWF. (Вдясно) Скорост на движение на ледения щит на Гренландия за 2025 хидрологична година. Данни: IMBIE, ENVEO.

ENVEO/C3S/ECMWF

Докладвайте ключови констатации

Най-малко 95% от Европа е имала над-средните годишни температури през 2025 г.

Рекордна три{0}}седмична гореща вълна засегна суб-Арктическа Феноскандия с температури близо до и в Арктическия кръг над 30 градуса.

Ледниците във всички европейски региони отбелязаха нетна загуба на маса, като Исландия регистрира втората си-най-голяма загуба на ледници в историята; снежната покривка е с 31% под средната; ледената покривка на Гренландия загуби 139 гигатона (139 милиарда тона) лед.

Годишната температура на морската повърхност за европейския регион е най-високата в историята и 86% от региона са преживели поне „силни“ морски горещини.

Горски пожари изпепелиха около 1 034 550 хектара, най-голямата площ в историята.

Речните потоци са били под средните за 11 месеца от годината в цяла Европа, като 70% от реките са имали под-средните годишни потоци.

Бурите и наводненията засегнаха хиляди в цяла Европа, въпреки че екстремните валежи и наводненията бяха по-малко разпространени, отколкото през последните години.

Възобновяемите енергийни източници доставят почти половината (46,4%) от електроенергията в Европа през 2025 г., като слънчевата енергия достига нов рекорден принос от 12,5%.

Биоразнообразието е жизненоважно за устойчиво бъдеще, но изменението на климата е основна причина за неговото влошаване. Изменението на климата и биоразнообразието са тясно свързани в рамките на европейската политика и рамки.

(Вляво) Аномалии и екстремни стойности в годишната повърхностна температура на въздуха през 2025 г. Екстремните категории („най-готините“ и „най-топлите“) се основават на класации за 1979–2025 г. Другите категории описват как температурите се сравняват с тяхното разпределение през референтния период 1991–2020 г. „Много по-хладно/по-топло от средното“ – по-хладно/по-топло от 90% от температурите; „по-хладно/по-топло от средното“ – от 66% от температурите; „близо до средното“ – в рамките на средните 33%. (Вдясно) Визуално представяне на аномалии в средната температура по земното кълбо, за всеки континент въз основа на регионите на IPCC и Арктика. Посочени са линейните тенденции за последните тридесет години (1996–2025) за земното кълбо, Европа и Арктика. Данни: ERA5.

C3S/ECMWF

Флориан Папенбергер,-генерален директор на Европейския център за средно{1}}прогнози на времето, каза: „Европа е най-бързо{0}}затоплящият се континент и въздействията вече са сериозни. Почти целият регион е видял над-средните годишни температури. През 2025 г. субарктическа Норвегия, Швеция и Финландия регистрираха най-тежката си гореща вълна в историята с 21 поредни дни и температури над 30 градуса в самия арктически кръг. 2025 г. докладът предлага ясни, приложими прозрения в подкрепа на политически решения и помага на обществеността да разбере по-добре променящия се климат, в който живеем“.

Селесте Сауло, генерален-секретар на Световната метеорологична организация, каза: „Състоянието на климата на СМО разкри дисбаланса на енергията на нашата планета, а европейското състояние на климата, изготвено съвместно от СМО и ECMWF, отразява въздействието върху Европа. Нашите съвместни усилия да изготвим ESOTC отразява как изменението на климата влияе върху биоразнообразието и смелите инициативи, предприети от европейските политици, за да го опазят и възстановят.“

Бързите промени засягат по-студените региони на Европа

Докладът показва продължаваща тенденция на бързо затопляне в най-студените региони на Европа – включително в Арктика и Алпите, където снегът и ледът играят решаваща роля за забавяне на изменението на климата, като отразяват слънчевата светлина обратно в космоса (ефектът на албедото).

Най-малко 95% от Европа е имала над-средните годишни температури през 2025 г., докато площта на Европа, преживяваща зимни дни с минусови температури, намалява. Суб-Арктическа Феноскандия видя най-дългата гореща вълна в историята през юли, обхващаща три седмици. През този период температурите близо до и в Арктическия кръг достигнаха и надхвърлиха 30 градуса, достигайки връх от 34,9 градуса във Фроста, Норвегия. Междувременно Европа като цяло отбеляза рекордно нисък брой дни на студен стрес, като 90% от континента са преживели по-малко дни от средното с поне „силен“ студен стрес. Минималните температури остават над средните през по-голямата част от годината.

Районът на Европа, който е претърпял поне 14 последователни (вляво) „мразовити дни“ и (вдясно) „ледени дни“ през 2025 г. (тъмно синьо) в сравнение със средното за 1991–2020 г. (средно синьо) и средното за 1961–1990 г. (светло синьо). Мразовит ден се определя като ден с минимална температура от 0 градуса или по-ниска, а леден ден е ден, през който максималната температура остава 0 градуса или по-ниска. Данни: E-OBS.

KNMI/C3S/ECMWF

Над-средната температура и под-средната валежи доведоха до значителна загуба на снежна и ледена покривка. През март 2025 г. покритата със сняг-площ в Европа беше с около 1,32 милиона квадратни километра (31%) под средното – еквивалентно на общата площ на Франция, Италия, Германия, Швейцария и Австрия. Това отбеляза третата най-ниска снежна покривка от началото на записите през 1983 г. Ледниците също претърпяха нетна загуба на маса, като Исландия регистрира втората-най-голяма загуба на ледникова маса в историята. Освен това ледената покривка на Гренландия загуби 139 гигатона (139 милиарда тона) лед – около 1,5 пъти обема, съхраняван във всички ледници в Европейските Алпи. Тази загуба на лед допринася за покачването на световните морски нива, като всяко увеличение на сантиметър излага допълнителни 6 милиона души на крайбрежни наводнения.

Саманта Бърджис, стратегически ръководител за климата в ECMWF, каза: „ESOTC 2025 рисува ясна картина: скоростта на изменението на климата изисква по-спешни действия. С повишаващите се температури и широко разпространените горски пожари и суша, доказателствата са недвусмислени; изменението на климата не е бъдеща заплаха, то е нашата настояща реалност. За да се изправим срещу въздействието върху загубата на биоразнообразие, трябва да съответстваме на скоростта на адаптация, която се случва в прехода към чиста енергия и в същото време да гарантираме солидна наука продължава да стои в основата на нашите политики и решения."

Рекордна морска топлина и затопляне на океана

Световният океан е погълнал около 90% от излишната топлина, причинена от -предизвиканите от човека емисии на парникови газове. През 2025 г. европейският океански регион отбеляза най-високата си годишна температура на морската повърхност в историята, отбелязвайки четвъртата поредна година на рекордна топлина. Тази дългосрочна-тенденция се отразява отрицателно върху биоразнообразието, видовете и местообитанията. Морските горещи вълни могат също да съвпадат с горещите вълни над сушата – допринасяйки за по-екстремни температури и влажност, включително през нощта, което може да забави възстановяването на хората от топлинен стрес и да наруши съня.

Морските горещи вълни бяха широко разпространени през 2025 г., като засегнаха 86% от океанския регион на Европа. Те също бяха по-интензивни, като 36% от региона изпитват „тежки“ или „екстремни“ условия – най-високият дял в историята.

(Вляво) Процент от площта на океанския регион на WMO RA VI (Европа), изпитваща морска топлинна вълна всяка година от 1982 до 2025 г., показана за четири категории на интензивност: „умерена“ (жълто), „силна“ (светло оранжево), „тежка“ (тъмно оранжево) и „екстремна“ (кафяво). За всяка година процентът се основава на най-високия интензитет, достигнат на всяко място в региона. (Вдясно) Карта, показваща най-високата категория морска гореща вълна, наблюдавана на всяко място през 2025 г. Морската гореща вълна се определя спрямо референтния период 1991–2020 г. Данни: C3S Global Sea and Sea Ice Surface Temperature v1.0.

DMI/C3S/ECMWF

Цялото Средиземно море е преживяло поне един ден със „силни“ условия на морска гореща вълна през всяка от последните три години, а през 2025 г. средната годишна температура на морската повърхност е втората най-висока, наблюдавана някога. „Тежки“ условия на морска топлинна вълна възникнаха и в Норвежко море – което обхваща Северна Европа и Арктика – съвпадайки с рекордната гореща вълна над суб-Арктическа Феноскандия и подчертавайки географското разпространение на затоплянето на океана в Европа.

Мауро Факини, ръководител на отдел „Коперник“ в Европейската комисия, каза: „Докладът за европейското състояние на климата 2025 демонстрира още веднъж стойността на нашите съвместни усилия да имаме-европейска система за наблюдение на Земята от световна класа. Поддържането на нашите собствени---надеждни записи на данни за нашата земна система е жизненоважно за вземането на информирани политически решения в нашия бързо променящ се климат. Коперник е от ключово значение, за да ни помогне да запазим нашия суверенитет, нашия околна среда, хранителни системи, безопасност и икономика."

Климатичните условия оказват натиск върху водата в Европа¨

В цяла Европа около 70% от реките са имали под-средния дебит, докато това е една от трите най-сухи години за влага в почвата от 1992 г. насам. През май около половината Европа (53%) е била засегната от условия на суша. Тези модели отразяват комбинация от фактори, включително атмосферна циркулация и променливост на валежите, наред с по-дългосрочните-климатични тенденции.

Душан Чренек, главен съветник за цифровия зелен преход в ГД „Клима“., каза: „Сигналът за изменението на климата остава недвусмислен в цяла Европа и докладът за европейското състояние на климата 2025 е ярко напомняне, че трябва да поддържаме и ускоряваме както усилията за адаптиране, така и за смекчаване. Това издание предоставя убедителни доказателства за дълбоките въздействия на изменението на климата върху интензивността на екстремните метеорологични явления, биоразнообразието и икономиката, като същевременно засилва стратегическата амбиция на Европа да засили допълнително своето наблюдение на Земята възможности чрез използване на авангардни-технологии.“

Повишаване на температурите и засилване на горските пожари

В цяла Европа през 2025 г. се наблюдаваха широко разпространени топли условия – с над-средни температури, регистрирани в поне 95% от континента. Горещите вълни засегнаха големи части от Европа, от Средиземноморието до Арктика, включително втората най-тежка гореща вълна в Европа, регистрирана, и най-дългата и най-тежка гореща вълна в под-Арктическа Феноскандия през юли. Голяма част от Европа също претърпя повече дни от средното с поне „силен“ топлинен стрес, като Южна и Източна Испания регистрира до 50 дни повече от средното с „усещане-като“ температури над 32ºC.

Горещи вълни в суб{0}}Арктическа Феноскандия от 1950 г. насам. Размерът на кръга е пропорционален на площта, засегната от съответното събитие. 10-те най-тежки горещи вълни са обозначени с по-тъмни цветове, а сивото показва тези със степен на тежест под 10. Суб-Арктическа Феноскандия се определя тук като континентална Норвегия, Швеция и Финландия на север от 60 градуса N (60 градуса –72 градуса N, 4 градуса –32 градуса E). Сериозността се основава на комбинация от средната температурна аномалия спрямо референтния период 1961–1990 г., продължителността и засегнатата област. Данни: E-OBS, SYNOP.

DWD/C3S/ECMWF

Горещите и сухи условия допринесоха за рекордна активност на горски пожари в цяла Европа. Общо изгорена рекордна площ от около 1 034 000 хектара в цяла Европа – площ, по-голяма от Кипър – като емисиите от горски пожари достигат най-високите си нива в историята. Испания беше особено силно засегната и представляваше около половината от емисиите. Наред с Испания, Кипър, Обединеното кралство, Холандия и Германия записаха най-високите си емисии от горски пожари в историята. Горските пожари също представляват значителен риск за биоразнообразието, а горските пожари в торфищата могат да освободят големи запаси от въглерод, което допълнително засилва изменението на климата. Европейската комисия определи нарастващия риск от горски пожари като ключов приоритет, тъй като прогнозите на Шестия доклад за оценка на Междуправителствения панел по изменението на климата показват, че заплахите от горски пожари вероятно ще се увеличат във всички региони на Европа.

Климатичните въздействия все повече засягат биоразнообразието

Многобройни екстремни събития през 2025 г. – включително суша, горски пожари и горещи вълни на сушата и морето – повлияха на биоразнообразието в морските и сухоземните екосистеми. Освен това природата е подложена на повишен стрес поради свиване и изместване на местообитания, нарушаване на сезонните модели поради по-високи температури и промени във валежите. Докладът очертава конкретни примери за въздействието на изменението на климата върху чувствителните екосистеми, като въздействието на морските горещи вълни върху ливадите с морска трева в Средиземно море и горските пожари в торфищата. Управлението на околната среда в Европа все повече признава тесните връзки между климата и биоразнообразието с координирани подходи за „природа-климат“, предназначени да засилят устойчивостта на екосистемите.

Европейският съюз се ангажира с правно обвързващи цели за възстановяване на екосистеми в мащаб, включително най-малко 20% от земните и морските зони до 2030 г. и всички екосистеми в нужда до 2050 г. Тази работа е подкрепена и от Европейската зелена сделка и Закона за климата на ЕС, които вграждат защитата на биологичното разнообразие в по-широки стратегии за климата. Освен това базираните на природата-решения като възстановяване на ливади с морска трева се признават за ролята им в поддържането на биоразнообразието, съхраняването на въглерод и укрепването на устойчивостта на крайбрежието. Въпреки че тези стъпки представляват важно действие, напредъкът в Европа трябва да се ускори, за да се направи повече и по-добре за защита на природата и биоразнообразието.