Повишаващите се температури на сушата и океана, цикълът на дивата вода, отдръпването на ледниците засяга Латинска Америка и Карибите

По бреговете, обърнати- към Атлантическия океан, морското ниво се повишава по-бързо от средното за света в части от тропическия Атлантик и Карибите. Продължаващото подкиселяване и затопляне на океана увеличава рисковете за морските екосистеми и риболова, според състоянието на климата на СМО в Латинска Америка и Карибите през 2025 г.

„Признаците за променящ се климат са безпогрешни в Латинска Америка и Карибите, от ускоряване на загубата на ледници и покачване на морското равнище до бързо засилващи се тропически циклони, екстремни горещини, наводнения и суша“, каза -генералният секретар на СМО Селесте Сауло.

„Този ​​доклад показва, че докато рисковете нарастват, нараства и нашият капацитет да предвиждаме и да действаме, за да спасяваме животи и да защитаваме поминъка“, каза тя.

Това беше илюстрирано от урагана Мелиса през октомври 2025 -, първият регистриран ураган от категория 5, достигнал сушата на Ямайка. Това доведе до 45 смъртни случая и икономически загуби от приблизително 8,8 милиарда щатски долара, повече от 41% от БВП. Въпреки че Melissa нямаше исторически прецедент, властите на Ямайка използваха високо-качествено моделиране на риска, за да информират за предварителни финансови мерки и готовност за бедствия, които ограничиха човешките жертви и помогнаха на острова да се справи.

Друг основен риск са екстремните горещини, които представляват нарастваща тежест за общественото здраве. През 2025 г. повтарящи се и интензивни горещи вълни – с температури доста над 40 градуса - засегнаха големи части от Северна, Централна и Южна Америка. Поради това има належаща необходимост от вграждане на климатичната интелигентност в здравното планиране и готовността за извънредни ситуации и от интегриране на метеорологичните ранни предупреждения с причините за общественото здраве.

Много държави не публикуват рутинно данни за-специфична причина за смъртност от топлина. Изчислено е, че е имало приблизително 13 000 смъртни случаи, дължащи се на топлина-годишно (средно за 17 държави от 2012–2021 г.). Това предполага значително подценяване на смъртността, свързана с топлината, и има нужда от подобрено отчитане, според доклада.

Той също така изследва как агро{0}}хранителните системи са изложени на екстремни метеорологични и климатични сътресения, с едновременни въздействия върху селскостопанското производство, поминъка в селските райони, достъпа до храна и функционирането на пазара.

Състоянието на климата в Латинска Америка и Карибите беше представено в Olacyr de Moraes Auditorium към Министерството на земеделието и животновъдството (MAPA), в Бразилия, Бразилия. Той предоставя достоверна информация за ключови климатични показатели, въздействия и рискове и за големи регионални екстремни събития, включително тропически циклони, горещи вълни, обилни валежи и суша и студени вълни.

„Тези констатации са дълбоко обезпокоителни. Но те също така показват защо работата ни има значение. Информацията за климата не е само за данни. Тя е за хората“, каза Селесте Сауло.

„Става въпрос за защита на общностите от наводнения, суши, урагани, горещи вълни и други опасности. Става въпрос за земеделските производители, които планират посевите си, здравните власти, подготвящи се за рискове,-свързани с горещината, и крайбрежните общности, планиращи за покачване на моретата“, каза тя.

„Състоянието на климата в Латинска Америка и Карибите 2025 г. не е само научна публикация. Това е призив за действие. Призовава ни да засилим наблюденията, да инвестираме в услуги, да запълним пропуските в ранното предупреждение и да гарантираме, че информацията за климата достига до онези, които имат най-голяма нужда от нея“, каза Селесте Сауло.

Тенденции в регионалната земна температура LAC 1901 - 2025

Температури

От четирите 30-годишни периода, оценени в доклада, периодът 1991–2025 г. показва най-силната тенденция на затопляне, откакто наборите от данни започнаха през 1900 г.: около 0,26 градуса на десетилетие в Южна Америка и 0,25 градуса на десетилетие в Централна Америка и Карибите. Мексико преживя най-бързия темп на затопляне, около 0,34 градуса на десетилетие от 1991 до 2025 г.

Средната годишна средна повърхностна температура през 2025 г. се класира между петата и осмата най-топла в историята.

Имаше рекордна{0}}горещина в целия регион, включително 52,7 градуса в Мексикали (Мексико) – нов национален рекорд – и множество горещи вълни, надвишаващи 40 градуса –45 градуса в цяла Централна Америка. Много места в Южна Америка също регистрират температури над 40 градуса, с 44 градуса в Рио де Жанейро (Бразилия) и 44,8 градуса в Марискал Естигарибия (Парагвай).

Валежи

През последните около 50 години валежите в Латинска Америка и Карибите станаха по-екстремни – вариращи между суша и потоп и с по-дълги сухи периоди и по-интензивни влажни явления.

Обилните валежи се увеличиха в Централна Америка и в северната част на Южна Америка (например в Колумбия, Боливарската република Венецуела и покрайнините на Амазонка). В Югоизточна Южна Америка (южна Бразилия, Уругвай и северна Аржентина) също се наблюдава увеличение на годишните валежи и по-чести наводнения.

Централно Чили, североизточна Бразилия и някои райони на Централна Америка и Карибите стават по-сухи. Регионът на Амазонка е смесена картина с по-дълги сухи сезони, по-силни влажни-сезони и повишена честота на засушаване в южната и източната част на Амазонка.

През 2025 г. екстремни валежи и наводнения предизвикаха сериозни хуманитарни последици, включително над 110 000 души, засегнати в Перу и Еквадор (наводнения през март), 83 смъртни случая в Мексико (наводнения през октомври) и широко разпространени свлачища и щети на инфраструктурата.

Юни 2025 г. беше най-дъждовният месец, регистриран някога в Мексико. Въпреки това сушата обхвана северните и централните райони на Мексико – покривайки до 85% от страната в своя пик и създавайки водна криза за културите и резервоарите. Имаше сериозен недостиг на вода в Карибите и над 40% дефицит на валежи в части от Южна Южна Америка, което допринесе за селскостопански загуби и риск от горски пожари.

Отстъпление на ледника

Ледниците на Андите образуват критична водна кула за приблизително 90 милиона души, доставяйки прясна вода за битово потребление, водноелектрическа енергия, селско стопанство и промишленост.

Скорошните набори от данни за глобалния баланс на масата на ледниците показват ускоряващи се загуби във високите-планински южни Анди, както и тропическите ледници в региони с ниска{1}}географска ширина като Колумбия и Еквадор.

Сближаването на ускоряващата се загуба на лед, нарастващото търсене на вода и ограниченият капацитет за адаптиране – особено сред селските общности в Андите – прави бъдещето на водната кула в Андите едно от най-належащите предизвикателства за водната сигурност в Латинска Америка.

Баланс на масата на ледника 2022-2025 / Наблюдения от наблюдавани ледници в Колумбия, Еквадор, Чили и Аржентина

океан

Латинска Америка представлява 8,8% от бреговата линия на света. Океанът абсорбира излишната топлина и въглероден диоксид от човешката дейност. Произтичащото подкисляване и затопляне на океана, съчетано с деоксигенация, засяга морските екосистеми и кораловите рифове, вредяйки на рибарството и местните икономики.

През 2025 г. рН на повърхността на океана продължи да намалява (подкисляване), достигайки рекордно ниско ниво в големи части от Атлантическия и Тихия океан, съседни на региона.

Екстремни морски горещини настъпиха в Мексиканския залив и Карибско море, както и в океанската зона в близост до Чили.

По бреговете, обърнати- към Атлантическия океан, темповете на покачване на морското ниво надвишават средните глобални стойности в части от тропическия Атлантик и Карибите.